Унгария е обвинена в незаконно финансиране на проправителствени медии. Скоро и България?

Унгария е изправена пред обвинения в незаконно финансиране на проправителствени медии с над 1 милиард евро чрез държавни реклами между 2015 и 2023 г., според жалба, подадена от независими медии до Европейската комисия. Твърди се, че правителството на Виктор Орбан е използвало тези средства, за да измести критичните гласове и да затвърди контрола си върху медийната среда. Анализът, подкрепящ жалбата, показва, че медии, преминали към проправителствена линия, получават значително повече рекламни средства, което нарушава конкуренцията на пазара. Европейската комисия все още не е предприела действия, въпреки по-ранни оплаквания за сходни практики. Унгарското правителство отхвърля обвиненията, а проправителствените медии продължават да доминират пазара.

Възможно е да се стигне до подобни разкрития и за България от времето на управленията на ГЕРБ, тъй като има индикации и доклади, сочещи непрозрачно финансиране на медии с публични средства по време на мандатите на партия ГЕРБ (2009–2021). 

През 2021 г. вестник „Сега“ разкри, че по време на третия кабинет на Бойко Борисов (2017–2021) вестниците „24 часа“ и „168 часа“ са получили близо 450 000 лв. чрез 31 договора за популяризиране на дейности, семинари и комуникационни кампании, което показва преференциално разпределение на държавни средства към определени медии.

Доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties) от 2022 г. посочва България като пример за непрозрачно финансиране на медии, като отбелязва, че публични фондове са използвани за подкрепа на медии, нарушаващи етичните стандарти и разпространяващи пропаганда.Разследване на „Биволъ“ от 2021 г. разкрива, че Централната избирателна комисия е платила стотици хиляди левове на медии и рекламни агенции, свързани с ГЕРБ, като „Инвестор БГ“ и „Междинна станция“, без прозрачни критерии за избор.

Парите за медии често са разпределяни чрез оперативните програми на ЕС или директни договори с министерства и държавни агенции, без обществени поръчки или ясни критерии. Това създава условия за манипулации, подобни на тези в Унгария.

През 2018 г. ДПС настоява за прозрачност на медийния пазар, а евродепутатът Илхан Кючюк пита за финансирането на медии с държавни и европейски средства за периода 2011–2021, което предполага съмнения за системни нарушения.

Периодът на управление на ГЕРБ (2009–2021) е описван като време на „завладени медии“, когато политическият натиск ограничава свободата на словото. Доклади отбелязват концентрация на собственост и зависимост на медиите от държавна реклама.

Постове в X от 2024 г. подчертават, че основните телевизии излъчват брифинги на ГЕРБ, но не и на опозицията, което предполага медийна пристрастност, вероятно подкрепяна от финансови зависимости.

Въпреки съществуващите доказателства, пълното разкриване е затруднено поради липса на прозрачност. Например, вестник „Сега“ отбелязва, че точните суми по оперативните програми остават „табу“, а достъпът до информация често е отказван.

Съветът за електронни медии (СЕМ) е критикуван за уязвимост към политическо влияние, особено от ГЕРБ, което пречи на независимото регулиране на медийния пазар.Прокуратурата и други институции често не предприемат действия по сигнали за корупция, което ограничава разследванията.

Международен натиск, подобен на този в Унгария, може да стимулира разследвания, особено ако Европейската комисия се включи по въпроси за държавна помощ и конкуренция.Законодателни промени, като тези, предложени от ИТН през 2021 г. за ограничаване на държавното финансиране на медии, биха могли да улеснят прозрачността, ако бъдат приети.

Има достатъчно основания да се смята, че подобни на унгарските разкрития за незаконно финансиране на медии са възможни в България, особено за периода на управленията на ГЕРБ. Въпреки това, успехът зависи от независимостта на институциите, достъпа до информация и активността на разследващите журналисти. За да се стигне до мащабни разкрития, ще е необходима комбинация от вътрешни разследвания и външен натиск, подобен на този, приложен в Унгария чрез жалби до Европейската комисия.