Първите 50 дни на правителствата в Унгария и България

Пролетта на 2026 г. донесе истински политически трусове и исторически обрати както в България, така и в Унгария. И двете страни проведоха ключови парламентарни избори през април 2026 г., а новите редовни правителства встъпиха в длъжност в началото на май. 

Към края на юни 2026 г. двата кабинета имат малко над 50 дни на власт (около 50–52 дни). Макар времето да е кратко, динамиката и в двете държави е огромна.

🇭🇺 Унгария: Историческата промяна на Петер Мадяр

В Унгария се случи събитие, което мнозина смятаха за невъзможно — след 16 години управление ерата на Виктор Орбан приключи. На изборите на 12 април 2026 г. партия „Тиса“, водена от Петер Мадяр, спечели конституционно мнозинство от две трети. Правителството му пое властта в началото на май с категоричен проевропейски курс.

Какво се случи и какво постигнаха за 50 дни?

•     Операция „Чистилище“: Мадяр веднага обяви мащабен пакет от правни и икономически реформи за изкореняване на корупцията, променяйки над 47 закона. Създава се изцяло нова институция — Национална служба за защита и възстановяване на активи, която да разследва злоупотреби с публични средства от последните две десетилетия.

•     Атака срещу президента: На извънредна сесия в парламента премиерът Мадяр обяви конституционна поправка за предсрочно прекратяване на мандата на президента Тамаш Шуйок (настоявайки, че е бил проводник на старото управление).

•     Затопляне на отношенията с Брюксел и Киев: Започнаха интензивни преговори за размразяване на милиардите европейски фондове за Унгария. Страната официално обърна курса си към подкрепа за Украйна и по-тясно сътрудничество в НАТО, отдалечавайки се от икономическата и енергийна зависимост от Русия.

🇧🇬 България: Правителството на Румен Радев

След оставката на кабинета „Желязков“ в края на 2025 г. и краткото служебно правителство на Андрей Гюров, предсрочните избори в България на 19 април 2026 г. бяха спечелени от новосформираната коалиция „Прогресивна България“. На 8 май 2026 г. LII народно събрание избра редовно правителство с министър-председател Румен Радев.

Какво се случи и какво постигнаха за 50 дни?

•     Финансов пробив в Брюксел (ПВУ): За броени седмици кабинетът отчете сериозен успех по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). След среща между Радев и Урсула фон дер Лайен в края на май ЕК размрази 370 млн. евро поради приети антикорупционни промени. На 19 юни ЕК официално одобри и изплащането на огромното четвърто плащане в размер на 1 милиард евро.

•     Кадрови прочиствания и кризи: Правителството започна с бързи смени, но и с първите си скандали. Още на 12 май (едва 4 дни след встъпването в длъжност) новоназначеният зам.-министър на образованието Ася Панджерова подаде оставка заради разкрит конфликт на интереси.

•     Критики към Проектобюджет 2026: Кабинетът срещна много сериозен отпор от бизнеса и опозицията заради плановете си за държавно регулиране на ценообразуването. Фискалният съвет излезе с тежки критики, че предложеният от вицепремиера Гълъб Донев нов бюджет залага твърде голям дефицит (нарушаващ критериите от Маастрихт) и огромен нов държавен дълг. 

 

Докато в Унгария правителството използва огромното си мнозинство за тотално разграждане на досегашната система и конституционни промени, в България кабинетът се фокусира върху спешното осигуряване на европейски средства, но вече е подложен на сериозен обстрел заради икономическата си политика и финансовата стабилност на страната.