Познати до втръсване противни картинки

 Анонимен разказ, публикуван Колажи и карикатури:

Баща ми беше глава на нашето семейство, печелеше добре и всички вкъщи го уважаваха...
...докато преди 5-6 години не се разбра, че през цялото време ни е мамел и лъгал, мамел е и лъгал и много други хора - и от там са идвали повечето ни пари, които харчехме с пълни шепи и си вярвахме, че е заслужено.
А за капак се оказа и че има още едно семейство и ги крие в къща в Барселона.
Като излязоха тези истини, мама най-накрая видя истинското му лице и го изгони - след яростен скандал, по време на който за малко да се изколят, но ни се размина.
От тогава татко цели 7 пъти се опитва да се ожени повторно, но всеки път след сватбата се оказва, че новата му булка не съвсем доброволно е минала под венчилото, че бракът не е консумиран и след 2-3 неуспешни опити на новите им роднини да ги сдобрят - се стига до нов развод.
А след 2-3 месеца - и до нов опит за щастлив брак.
И всеки път ние със сестра ми трябва да присъстваме на сватбената церемония - щото нали сме му деца - и да изглеждаме щастливи.
В началото се преструвахме - заради него. Верно, постъпи с мама много гадно, ама все пак ни е баща...
...но вече и на нас ни писна. И даже не се опитваме да крием вече - че ни е писнало.
А сестра ми даже взе да се държи много невъзпитано по време на церемонията и се зарече другия път да отиде в гората за гъби - вместо отново да участва в такъв срамен фарс.
Ама - да ви кажа честно - тя и сестра ми не е стока. Мисли се за най-умната и най-красивата, ама от 5 години се опитва да си намери мъж, а още е стара мома.
И всеки път другите са й виновни. А тя е безгрешна и прави всичко възможно да намери истинската любов - но в нашия скапан град не били останали истински мъже.
По едно време си пишеше с някакъв уж млад бизнесмен от Канада, ама той се оказа от Кочериново в крайна сметка. И нито беше чак пък толкова млад, нито богат.
Беше един такъв зализан и не спря да бълва глупости и напудрени фрази през цялото време докато идва вкъщи да й иска ръката...
После пък си хареса някакъв ококорен счетоводител. Той пък не спря да говори само за брутен вътрешен продукт и въобще беше много скучен. Представям си колко е била отчаяна сестра ми - за да си падне по такъв сухар...
Имаше едно свестно гадже - Христо. Ама той май навреме я разбра колко струва и сам се махна. Доброволно...
И това не е всичко. Сестрата на мама е алкохоличка. Учила е в Москва на младини и според мама там се пропила. Като се върнала пропила и всичко от нейната част от наследството и сега живее при нас.
По цял ден лежи на дивана с помръкнал поглед и бутилка в ръка, от време на време най-неочаквано става от дивана, изправя се в средата на стаята и почва да рецитира с много некадърен патос стихове на Пушкин или Лермонтов.
А после се свлича на пода и отново избухва в сълзи...
От време на време кризите й стават още по тежки и тя тича из къщата и с пяна на уста крещи как ще се махне от тази проклета Европа и ще се върне пак в Русия.
Ама си стои тук. И ние я търпим. Мама я е срам заради нея и ни гледа умолително и само въздиша и тайно плаче...
Братът на татко пък е още по-зле. Правил някакви далавери, забъркал се с някакви лоши хора, кредити, банки...
Накрая за малко да го хванат, но добре че му останали пари от далаверите, та подкупил прокурора по делото му.
Той чичо ми навремето е учил малко в милиционелското училище и от там познава сегашния ни шеф на полицията, половината съдии в града и доста от прокурорите.
А те всички страшно харесват щедрите му подаръци. За тия, дето не приемат подаръците му пък има снимки - щото той и фотограф беше по едно време.
И ги плаши с тия снимки - явно не правят нещо добро на снимките. И те си мълчат...
И ние си мълчиме.
Преди години мама и него изгони със скандал и му каза да не е стъпил повече в дома ни. Ама той после пак се намъкна - метър по метър приближаваше къщата ни и накрая прекрачи прага и дори няколко дни се правеше на смирен...
...а сега е по-нагъл и от преди и обикаля из къщата с по няколко пачки и в двете си ръце. Размахва ги пред очите ни и ни крещи: "Всички ще ви купя! ВСИЧ-КИ!!!".
И ние търпим. И си мълчим. Щото и двамата със сестра ми сме взимали по някой лев от него - я за закуска, я за почерпка с приятели, я за кино... уж все за дребни забавления, но не върви да се правим сега на много честни...
Забравих да ви кажа, че преди години този ни чичо се ожени за една туркиня. Уж си живееха добре, ама после се оказа, че чичо през цялото време е правил планове зад гърба й и я е взел само заради чеиза.
И заради част от нейната рода - която също била заможна и работлива.
А чичо успя така да извърти нещата, че спечели част от нейната рода на негова страна.
И не само се разведе с нея - ами я изгони от собствената й къща и сега живее там и все още успява да заблуди половината й роднини, че тя е уруспия и затова я е напъдил.
А той е чист като сълза на кошута...
...а всъщност е едно прасе. Голяма свиня при това...
Отделно от това имаме и няколко смахнати братовчеди.
Всичките са мошеници и дребни далавераджии, но единия е тежък случай - има даже диагностицирана мания за величие.
В квартала почти не остана човек, който той да не завлякал с много пари - и много обещания. Ама парите на жертвите му са истински, докато обещанията му винаги са дрънчали на кухо...
Другият също не го слуша главата или по-скоро се прави на луд - щото и той си пада по далаверите и келепира.
За да е по-достоверен, че съвсем е изплискал кофата, от известно време е препасал един дървен меч и обикаля с него улиците.
А като забележи минувачи - вади дървения меч, размахва го с героичен плам и се кълне как с него ще промуши всички престъпници.
Види ли, че тия нещастници май му вярват - веднага проси от тях стотинки. За борбата с престъпниците...
Ама всъщност той от тия пари живее. И играе с тях комар, ама почти винаги губи...
И ние сме много загубени. С такива роднини...
Да, семейството ни е много откачено, ама нали човек не си избира роднините и трябва не само да ги търпи - но и да ги обича.
Да ви призная, аз отдавна спрях да ги обичам. И да ги търпя ми е все по-трудно...
И знам, че ще ме разберете.
Даже част от вас отдавна са се досетили, че не говоря наистина за собственото си семейство...
...а за нещо много по-голямо:
Кочината, в която живеем.
(някои даже все още я наричат Родина...)
 
___________________
Линк към публикацията: https://www.facebook.com/share/p/15ZDW73y3n/

Comments