Кои са противниците на машинното гласуване в България?

 Противниците на машинното гласуване в България не са строго определена група с единно лице, а по-скоро се формират от различни политически партии, обществени фигури и граждани, които изразяват съмнения или открита съпротива по различни причини - от технически опасения до политически интереси. Ето основните играчи и аргументи, които се появяват в публичното пространство към март 2025 г., базирани на наличната информация и динамиката на дебата:

1. Политически партии:
   • ГЕРБ: В различни моменти ГЕРБ са показвали колебание или открита опозиция към машинното гласуване, особено когато то е възприемано като заплаха за техните изборни резултати. Например, през 2019 г. след местните избори, когато невалидните хартиени бюлетини достигнаха висок процент, а машинният вот ограничи подобни манипулации, партията подкрепи връщането на хартиените бюлетини като алтернатива. През 2023 г. ГЕРБ участваха в т.нар. "хартиена коалиция" с ДПС и БСП, която прокара промени в Изборния кодекс за смесено гласуване.
   • ДПС: Движението за права и свободи често е свързвано с предпочитание към хартиения вот, особено в региони с контролиран вот, където машините намаляват възможностите за влияние. През 2023 г. те подкрепиха отмяната на машинното гласуване за местните избори, а техни представители в ЦИК често са в центъра на подобни решения.
   • БСП: Българската социалистическа партия също е сред партиите, които са изразявали резерви към машинния вот. През 2023 г. те се присъединиха към ГЕРБ и ДПС в усилията за връщане на хартиените бюлетини, аргументирайки се с достъпност за по-възрастните избиратели и съмнения в сигурността на машините.
   • "Възраждане": Националистическата партия е сред най-активните критици на машинното гласуване, често повдигайки въпроси за прозрачност и потенциални манипулации, въпреки липсата на конкретни доказателства. Те често използват анти-технологична реторика, насочена към техния електорат.
2. Обществени нагласи и аргументи:
   • Част от гражданите, особено в селските райони и сред по-възрастното население, се противопоставят на машините поради липса на доверие или затруднения с технологията. Ниският процент на дигитална грамотност в България (едва 29% спрямо 56% средно за ЕС) засилва тези настроения.
   • Скептицизмът се подхранва и от дезинформация – митове за хакване на машините или манипулация от "външни сили", които се разпространяват от определени политически кръгове.
3. Конкретни събития:
   • През октомври 2023 г. ЦИК, под натиск от представители на ГЕРБ, ДПС и други, отмени машинното гласуване за местните избори след спорна справка на ДАНС, което предизвика протести от поддръжници на машинния вот (като ПП-ДБ). Това показа, че противниците имат институционална сила да налагат волята си, често с аргументи за "сигурност", които не са подкрепени с ясни доказателства.

Защо са против?

• Политически интерес: Машините намаляват контролирания и купения вот, което засяга партии, разчитащи на тези практики.
• Технологичен скептицизъм: Липсата на доверие в софтуера и процеса на сертифициране, въпреки уверенията на експерти, че машините са сигурни.
• Традиция: Някои предпочитат хартията като познат и "оseзаем" метод.

В заключение, основните противници са политически сили като ГЕРБ, ДПС, БСП и "Възраждане", подкрепени от част от обществото, което се колебае заради липса на информация или доверие. Дебатът обаче често е повече политизиран, отколкото базиран на обективни факти, като противниците рядко предлагат солидни доказателства срещу технологията.